Преброяването на дивите зайци или да ти ... и статистиката

Преброих се и аз! Онлайн видиш ли - кат мундерните булгари!
Още на втория ден! Няма да коментирам и аз нелепиците във въпросника-доста мили съграждани ги оплюха достатъчно. По забавно ми стана днес, когато най-сетне си отворих "е-майла". Кат се броихме с фамилията - хич и не го погледнах - нали ти показват на момента и паролата за достъп и "уникалниют" номер... Та днес, когато най-сетне си отворих "е-майла"- гледам имам две писма - забележете от "censusadmin4" и "censusadmin8" (в превод "цензур-администраторите" на НСИ-то) Ба`ти и Статистиката я цензурираха!
И за капак, писмото в което ми изпращат паролата за достъп е пристигнало около час и половина след писмото с "уникалниют" номер, с което ми честитят и благодарят, че успешно съм се преброила ви`иш ли! Честно да ви кажа... Останах замислена. Поредната държавна институция, за която континиумът "време-пространство" носи съвсем друго мистично значение...

Душата ми съсухрена и малка
лежи на тротоара посивяла.
Усещам се отчаяна и жалка
и сякаш никога не съм мечтала...

Малиииииииииии....

Склерозата си ме тресе от 30 и...
Забравих, че и такова нещо като блог съм си направила...

И току що забелязах, че се сещам точно(ама почти сюфсем точно) 5 месеца по-късно

Въх, запиляла се бях някъде!

И аз не знам къде...
Лутах се в опити да огрея навсякъде...
Не успях - спря ми тока!

Даже огънчето не мога да си намеря, а ми се пуши... Въпреки че й от тази вредна малка радост държавниците се опитват да ме откажат...

Hand made и предай нататък! Hand made и предай нататък! " 2 "

Втори опит! Тъй като на 15.12.2009 се записа само систъра, ще се пробвам отново!
Цитирам:
"Докато чакам с нетърпение да разбера какво ще ми измайстори Док и аз да преразкажа за какво става дума
Започнала го е Ани
Мен идеята ме вдъхнови при Блага, но там бях укъсняла и много се зарадвах, че успях да се включа в петицата на Док. И понеже аз, както и много други мразя верижните писма в стил: "Ако не го изпратиш на поне 20 души, гръм ще те удари и ще ти излязат десет цирея отзад между бузките", ме привлече това, че сам решаваш дали да се включиш или не. Освен това много обичам да Hand Madeствам...
Така че...

Първите трима четирима души(Систър, твойто не се губи! ти си оставаш първа в списъка), които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо."
Айде бе хора! Не е толкова страшно!

Ох, сърби!!!

Най-накрая се сдобих с време само за мен! Не съм на работа - колегите ме мъмрят да спра да се обаждам в офиса за всяко нещо,което се сетя, домашните не ми мрънкат за каквото се сетят(проявяват разбиране), Но ако си мислите, че съм в отпуска... НЕЕееее! На дърти години боледувам от Варицела! Красота!
Какво да се прави, когато бях малка, майка ми щом чуеше, че на някого детето е шаркаво, ни повличаше със сестра ми на гости - по-добре да сме изкарали шарките като деца... Да ама НЕ! Пусто да опустее, нищо не прихванах. Затова сега на прилична възраст изумявам лекарите! Рубиолата я карах в 10ти клас.Вдигнах малко температура, поизпъпчих се и туй то. Преди 4 години и малко - когато дъщеря ми беше още на 4 месеца лепнах скарлатина. Тя всъщност не е показателна, защото не създава автоимунитет. Ама изумих GP-то. Най-често боледували деца до не помня колко годишна възраст и много рядко се срещали случаи до 15год.възраст... Да ама аз се разболях на прясно навършени 27... Но пък беше кошмар! Най-големият ми страх беше да не я лепна на бебока! Нетърпимият сърбеж и това че ти се обриват дори дланите и стъпалата направо нищо не е пред зверската болка в гърлото. Възрастен човек съм - боли не боли, напъваш се и пиеш вода, мляко и бульончета, ама иди обяснявай на 4месечно бебе да пие, че да не се дехидратира...Ако се беше разболяла щяхме да сме в болница на системи. Ох! Не ща да си спомням!
И сега - ново 20! Щерка ми се ошари с Варицелка... И след двуседмична инкубация като по учебник...пъпкиииии-и-и-и-и! Навсякъде! Температурата някак си я прескочих...То и детето горкото не вдигна никаква! И слава Богу!Само малко ми бяха схванати мускулите, а аз до последно си мислех, че е от игрите в снега(все пак работя на бюро - дупето ми е с формата на стола и се движа толкова много веднъж на няколко месеца.Ха ха ха)...Обаче зверски сърби, вярвайте ми! И ако някой каже че ментоловият спирт помага - да си гледа работата! Помага точно за 3-4 секунди - колкото да ти стоне студено... и после пак сърби...сърби... сърби... Снощи беше кошмарна вечер! В 02:30 през нощта станах, защото не се траеше. И какво - осъзнах, че се побърках... Мисля да го отдам на болестта и да не се признавам за напълно луда! Около два часа се тъпках с течен шоколад, пих билков чай и ревах не защото ме сърби, а заради чик-лит романтика: дочитах "Можеш ли да пазиш тайна" на Софи Кинсела, взета на заем от колежката още преди Коледа. От тогава много бавно я попочитах - по 2-3 странички за приспивателно вечер... А вчера какво ми стана? Изгризах последните 60 и кусур страници на един дъх, че чак се и разчувствах... И това ако не е знак, че е време да ми подарят ново яке, дето ръкавите му се връзват отзад... Пии-бу Пии-бу Пии-бу... А днес освен че ме сърби - страшно ми се спи... Кофти комбинация. Но какво да правя - ще трая!

ЗА МНОГО ГОДИНИ! (на патерици)

Не знам защо, но мен новата година не ме радва толкова, колкото това, че старата си отиде! Явно нещо съм се депресирала, което не е хубаво! Трябва да преборя това чувство! Изненада ме това, че доста хора мислят като мен: "Не се знае какво идва, но поне това се свърши!" Суеверна съм, ДА! И се постарах да започна новата година добре - така както ми се ще да протече... Получи ми се (Започването), да видим какво ще се получи с протичането! Дето се вика - нищо не есигурно, но си обещавам и в този план да се постарая!
Честита Нова Година на всички и дано да е по-добра!!!

Hand made и предай нататък!

Докато чакам с нетърпение да разбера какво ще ми измайстори Док и аз да преразкажа за какво става дума
Започнала го е Ани
Мен идеята ме вдъхнови при Блага, но там бях укъсняла и много се зарадвах, че успях да се включа в петицата на Док. И понеже аз, както и много други мразя верижните писма в стил: "Ако не го изпратиш на поне 20 души, гръм ще те удари и ще ти излязат десет цирея отзад между бузките", ме привлече това, че сам решаваш дали да се включиш или не. Освен това много обичам да Hand Madeствам...
Така че...

Първите трима петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо.

Чакам ви!

Мммм... Отпуска!

Време за мързелуване и отспиване.
Поспаланка съм си, какво да се прави... В работни дни най ми тежи недоспиването... Не ми трябва много - само здравословния здрав осемчасов сън. Но все не остава време! Пусто да опустее, не мога да се изтикам ( Себе си) по-напред в списъка с приоритетите! Не мога или не искам... Знам ли? Може би съм си такава. Ампутиран ми е егоизъмът! Все нещо друго е по-важно от мен! И най интересното е, че ако отделя примерно един ден за себе си и само за себе си, после не ми е гот, а даже ми е някак тегаво... Луда работа!

Една слънчева пейка и книга в обедната почивка

От няколко дни го практикувам и ми се отразява прекрасно. Вместо да обикалям 1 час с колежката(с която уж почивайки - пак за работа си говорим) и да седна някъде да се налапам като патка, от което да се почувствам в крайна сметка още по-уморена и да ми се доспи дори, прилагам нова стратегия!
Намирам си някоя пейчица, разгръщам си книжката (в момента взета на заем от сестра ми. Благодаря за което!) и за час се откъсвам от света. Резултатът е много ползотворен! Никога преди не съм се връщала слеобед на работа, заредена с толкова енергия...
Горещо го препоръчвам на всички!

Животът е прекрасен, когато си на 4 години

Животните в зоологическата градина са затворени в "Глетки", къщите се строят от "Духли" и ходиш с мама да караш тротинетката си на "Футболището"...
И това не е всичко...

Бебета и бременни коремчета!

Днес не знам защо съм вдъхновена бебешката гвардия, която се разраства въпреки кризата! Във фирмата, където работя вече имаме две бебочета и още четири на път...(Рисковете на многобройния, млад и предимно женски персонал - какво да се прави! :) ) Освен това наскоро се видях с бившата си шефка, която също е бременна и то с близнаци ( Да са й живи и здрави)...
Защо точно днес се сетих да пиша за това ли? Ами поредната жена със закръглено коремче! Една непозната, с която мисля скоро ще започнем и да се поздравяваме, защото всяка сутрин се разминаваме докато вървя от спирката към офиса... :) А чак днес ми направи впечатление, че коремчето й е започнало да издува блузката... Не се сдържах и й се усмихнах. Тя ме погледна странно, но също отговори с усмивка.
Бебетата са хубаво нещо! Ако не бях толкова притеснена за финансите, сигурно вече щях да имам второ дете, но все още не мога да се реша!
Но това не ми пречи да спочелям чуждите радости... Да са им живи и здрави и много непослушни дечицата на всички! И за бога хора - раждайте! Всеки трябва да се отчете поне по веднъж! Поне аз така смятам.
Което ми напомня философията на един далечен мой роднина:
"Планирам да имам три деца - едно да замести мен, едно да замести жената и едно - за да има положителен прираст!"

Коледааааа (май се повтарям)

Във Варна започнаха да монтират коледната украса по главните улици. ( Не говоря за големите звезди пред катедралата, които не са сваляни от поне три години...) Вчера докато се прибирах с автобуса по булевард Владислав, вече светеха. Стана ми едно такова коледно... И усмихнато. До толкова, че като се прибрах в къщи започнах да си изрязвам хартиени снежинки за украса. Е, още не съм ги налепила ( да си призная малко ме е срам от началото на Ноември да накича къщата)... Но е близооооооо.

Детство мое, реално и вълшебно...

Поемам щафетата - какво да се прави...
Какво да добавя?Защото аз наистина трябва да добавям... :Р Медвен е за мен даже повече, отколкото е за Zlatina. Аз и до ден днешен не мога без Медвен. Изпитвам направо болезнена нужда да съм там и се старая, ако нямам възможност за по-дълга почивка да се отбивам поне за 2-3 дни в годината.
А що се отнася до спомените - ами... безкрайно много са.
Понеже съм си чревоугодник ще започна с гастрономичните...
За начало:Бонбоните "Лакта" - ех, какви бонбони "Лакта" имаше едно време...Тия дето ги продават сега в найлоново пликче с надпис "Лакта" не струват! После Бозата - ама не в шише от магазина или хлебарницата, а наливна - от сладкарницата в Медвен! Баба имаше една пластмасова тубичка - около 2л., която се ползваше само и единствено за боза. И познайте кой беше отговорникът по покупките... От бозата, та на... Халвата - Тахан Халва в метална консерва. Вярвам всеки на "30 и" си я спомня. Отваряш консервата с отварачка(тогава ги нямаше тия модерните консерви дето се отварят с дърпане) или дори с нож, бъркаш с вилицата и халвата се разточва направо на конци... За вкуса няма да говоря.Следват Пържените картофи - и пак "ама не тия картофи". Не знам някога яли ли сте картофи пържени на открит огън, ако не сте - струва си. Баба ги пържеше в стар почернял чугунен тиган, сложен на пиростѝя в огнището зад къщата. А картофите ставаха направо божествени - хрупкави отвън, мекички отвътре и с невероятен аромат, вероятно просмукал се от пушека от горящите дърва... Ох, потекоха ми лигите(простете)мляс... И пак от кухнята на баба Стефка - бобена яхния (специално за Zlatina : "Има бобова манджа пурт огледалото") Винаги когато отивахме семейно на Медвен баба ни посрещаше с боб! Беше си традиция... И селския хляб... Ох! На какви опашки сме чакали за хляб пред фурната... Баба като ни пратеше за хляб винаги ни поръчваше да купим 1 повече, отколкото е преценила, защото знаеше, че докато се приберем - както си бяхме две невръстни момиченца 1 самун (топъл,дъхав) изчезваше!
Е, стига слюнкоотделяне!
Какво друго ли? Откъде да започна?
Едни от любимите ми играчки бяха хартиените кукли. Със сестра ми сами си ги рисувахме и им правехме дрешки. Когато поотраснахме и майка ни и баба ни (като основен надзирател, когато бяхме на село) ни гласуваха доверието да държим игла, започнахме да шием от парцали дрешки на пластмасовите куклички. Беше ми страшно интересно.
Друго, което си припомням с усмивка е драматизацията(ако мога така да се изразя) по "Антон и Точица". Не веднъж сме обръщали кухненската маса, за да плаваме към далечни морета... И диванът с играчки... На мама кухненският диван е от тези, които под седалката имат ракла. И по времето когато бяхме малки беше пълен с играчки. Подпираха ни го с един сгъваем стол,за да не ни пада капакът на главите и започваше ровене, разхвърляне и игри... Но пък после беше лесно! Като кажат наш`те "Хайде вече да приберете" просто наривахме всичко обратно вътре и готово. :) Чиста работа!
И състезанията по надуване на балони - дали ще са от дъвка Идеал или сапунени... Не едно от тия състезания приключваше (буквално) с напикаване от смях(да ме прощава братовчед ни Мартин)
Това май бяха по-скоро варненски спомени... Медвенските са още повече!
За Синият вир и пръскането на мед няма и аз да разказвам... Имахме люлка(те много се смениха всъщност) на стария орех в задния двор и много обичах да се спотайваме там. Кой на люлката, кой по клоните, да си бъбрим и да гледаме кой минава по пътя... Правехме си торти от кал ( С Пенчето от Дупница) и чакахме по половин час да загрее ламповия телевизор на Ваня, за да гледаме Седморката на Блейк :) , а братовчед ни Владо все ни бесеше куклите по асмата... И тайното "нинджа" скривалище в гората под старите лозя, където се мъчехме да целим дърветата със звездички, изрязани от капачки от буркани и си печахме, или по-скоро опушвахме кремвирши на нескопосан огън от хартия и клечки... И беснеенето в купата сено на чичо Джендо - катерене, пързаляне - после имахме слама където се сетите, а той много се сърдеше ако ни хване...
Но стига толкова... Непрекъснато ми изплуват нови и нови спомени и сигурно мога да пиша до безкрай...

Музикална усмивка...

Тази песничка винаги ме е зареждала с позитивизъм!

Слънчеви лъчи

Но не в "слънчево време"... Златни лъчи, провиращи се между мрачните сиви облаци, захлюпили града. Не много - два-три, тук-там - разпилени,но някак си на точното място. Един е кацнал пред офиса. Като закъсняло пойто птиче - на дървото отсреща. А дървото е вече пожълтяло, не съвсем... Нашарило се е с всички отенъци от зелено до лимонено жълто... и сякаш грее... Като за последно преди да угаснат прожекторите - преди есента да слезе от сцената и зимата да оголи клонките. И е красиво!... Като за последно!

Първият ми "Последовател"

Мале како, стопли ми душицата!

Споменът за две круши...(втори опит)

Да! Тази сутрин се усмихнах на един спомен за две жълти и ароматни круши...
Знаете ли, хората в Балкана не са като хората в града... Просто са друга порода.
Това лято ходихме с "домашните любимци" в с.Медвен. Един ден докато се разхождахме по селските калдъръмени улички с щерката и аз й разказвах как съм тичала всяко лято между същите тези къщи и по тези поляни когато бях дете, от една портичка се показа един попрегърбен дядо.
Каза само "Миче(момиче), чакай малко!", усмихна се искрено, както само балканджиите могат и бръкна в джоба на избелялата рубашка. Извади две круши и ги подаде на Пламито...
Просто ей така! В очите му видях как сърцето му се стопли, когато тя в отговор се ухили като зелка и изфъфли "Мелси! Много обичам крушки!"
Днес ни в клин ни в ръкав се сетих за това... и моето сърце се стопли...

Философията,която се опитвам да изповядвам

Урок за живот от едно дете

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.

Коледа е вече близо!

Вчера, затичана в обедната почивка да си плащам телефонната сметка, на път към касата на съответния оператор случайно обръщам поглед в страни към витрините,покрай които минавам... Красота!!!
Магазинът по принцип продава луксозни прибори,посуда и разни домашни потреби, но два месеца и половина преди Коледа, двете витрини около входа вече са отрупани с какви ли не приказни джинджифлючки. Спрях се! И стоях ухилена като зелка, почти залепила нос о стъклото дооооста дълго време! Почувствах се като "дете на Коледа!"
А днес цял ден си тананикам "I wish you a marry christmas" Що ли!?!?

Пак на работа

Два дена не съм търсила за какво да се усмихна - имах си!
Почивка и повече време с дъщеричката ( 4г.)
Днес търся, но не намирам... Какво да се прави! Както пееха в един стар български филм: "Делници, делници, понеделници..." Няма да добавям продължението, защото времето взе че се пооправи!

Имам си ОГРОМЕН ЧАДЪР

Днес вали! А аз си имам чадър, по-голям отколкото някога съм си мечтала!
Малко трудно се разминавам с хората (а и с дърветата, знаците и стълбовете) по тротоарите! Но пък привличам погледа от далече и веселя минувачите.
Чак ми се иска да избягам от работа и цял ден да обикалям по улиците скрита под шапката на гъбката!

Малко релакс, ако може така да се каже!

Колежката се върна от болнични и вече не съм сама на черешата!
Малко подлудявам когато се налага да съм "човека-офис"...
Дет' се вика оправна съм - "можем да правим всичко - от свирка до атомна бомба", ама си е натоварващо. Та като се появи малко помощ си е като глътка свеж въздух!
Да ми е добре дошла колежката! (И да ми е жива и здрава)

Едно ново начало!

Имам нужда да се усмихвам, въпреки всички неволи!
Вдъхновена от някои близки хора, реших че това е начин да си го напомням всеки ден с нещо дребничко.
За днес "Едно ново начало!" е достатъчен повод да се усмихна.