Слънчеви лъчи

Но не в "слънчево време"... Златни лъчи, провиращи се между мрачните сиви облаци, захлюпили града. Не много - два-три, тук-там - разпилени,но някак си на точното място. Един е кацнал пред офиса. Като закъсняло пойто птиче - на дървото отсреща. А дървото е вече пожълтяло, не съвсем... Нашарило се е с всички отенъци от зелено до лимонено жълто... и сякаш грее... Като за последно преди да угаснат прожекторите - преди есента да слезе от сцената и зимата да оголи клонките. И е красиво!... Като за последно!

Първият ми "Последовател"

Мале како, стопли ми душицата!

Споменът за две круши...(втори опит)

Да! Тази сутрин се усмихнах на един спомен за две жълти и ароматни круши...
Знаете ли, хората в Балкана не са като хората в града... Просто са друга порода.
Това лято ходихме с "домашните любимци" в с.Медвен. Един ден докато се разхождахме по селските калдъръмени улички с щерката и аз й разказвах как съм тичала всяко лято между същите тези къщи и по тези поляни когато бях дете, от една портичка се показа един попрегърбен дядо.
Каза само "Миче(момиче), чакай малко!", усмихна се искрено, както само балканджиите могат и бръкна в джоба на избелялата рубашка. Извади две круши и ги подаде на Пламито...
Просто ей така! В очите му видях как сърцето му се стопли, когато тя в отговор се ухили като зелка и изфъфли "Мелси! Много обичам крушки!"
Днес ни в клин ни в ръкав се сетих за това... и моето сърце се стопли...

Философията,която се опитвам да изповядвам

Урок за живот от едно дете

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.

Коледа е вече близо!

Вчера, затичана в обедната почивка да си плащам телефонната сметка, на път към касата на съответния оператор случайно обръщам поглед в страни към витрините,покрай които минавам... Красота!!!
Магазинът по принцип продава луксозни прибори,посуда и разни домашни потреби, но два месеца и половина преди Коледа, двете витрини около входа вече са отрупани с какви ли не приказни джинджифлючки. Спрях се! И стоях ухилена като зелка, почти залепила нос о стъклото дооооста дълго време! Почувствах се като "дете на Коледа!"
А днес цял ден си тананикам "I wish you a marry christmas" Що ли!?!?

Пак на работа

Два дена не съм търсила за какво да се усмихна - имах си!
Почивка и повече време с дъщеричката ( 4г.)
Днес търся, но не намирам... Какво да се прави! Както пееха в един стар български филм: "Делници, делници, понеделници..." Няма да добавям продължението, защото времето взе че се пооправи!

Имам си ОГРОМЕН ЧАДЪР

Днес вали! А аз си имам чадър, по-голям отколкото някога съм си мечтала!
Малко трудно се разминавам с хората (а и с дърветата, знаците и стълбовете) по тротоарите! Но пък привличам погледа от далече и веселя минувачите.
Чак ми се иска да избягам от работа и цял ден да обикалям по улиците скрита под шапката на гъбката!

Малко релакс, ако може така да се каже!

Колежката се върна от болнични и вече не съм сама на черешата!
Малко подлудявам когато се налага да съм "човека-офис"...
Дет' се вика оправна съм - "можем да правим всичко - от свирка до атомна бомба", ама си е натоварващо. Та като се появи малко помощ си е като глътка свеж въздух!
Да ми е добре дошла колежката! (И да ми е жива и здрава)

Едно ново начало!

Имам нужда да се усмихвам, въпреки всички неволи!
Вдъхновена от някои близки хора, реших че това е начин да си го напомням всеки ден с нещо дребничко.
За днес "Едно ново начало!" е достатъчен повод да се усмихна.