Споменът за две круши...(втори опит)

Да! Тази сутрин се усмихнах на един спомен за две жълти и ароматни круши...
Знаете ли, хората в Балкана не са като хората в града... Просто са друга порода.
Това лято ходихме с "домашните любимци" в с.Медвен. Един ден докато се разхождахме по селските калдъръмени улички с щерката и аз й разказвах как съм тичала всяко лято между същите тези къщи и по тези поляни когато бях дете, от една портичка се показа един попрегърбен дядо.
Каза само "Миче(момиче), чакай малко!", усмихна се искрено, както само балканджиите могат и бръкна в джоба на избелялата рубашка. Извади две круши и ги подаде на Пламито...
Просто ей така! В очите му видях как сърцето му се стопли, когато тя в отговор се ухили като зелка и изфъфли "Мелси! Много обичам крушки!"
Днес ни в клин ни в ръкав се сетих за това... и моето сърце се стопли...