сряда, септември 15, 2010

Душата ми съсухрена и малка
лежи на тротоара посивяла.
Усещам се отчаяна и жалка
и сякаш никога не съм мечтала...

8 коментара:

  1. Ще плющят шамари!
    Стига с тоя минорен тон!
    Я по-ведро!

    ОтговорИзтриване
  2. много хубвао пишеш, късо но съдържателно, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  3. Много тъжно наистина. Така се чувствах "съсухрена и малка" и "отчаяна и жалка", когато работех за голяма фирма пълна с кухи кифли, повишени на високи позиции, защото са "симпатични" на шефа. Тогава имах чувството, че съм учила на хала...

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  5. "Усещам се отчаяна и жалка
    и сякаш никога не съм мечтала..", колко кратко и съдържателно...браво. Много разчувстващо е това стихче.

    ОтговорИзтриване
  6. Е страшно тъжно стихче, даже успя да ме разтрои."Душата ми съсухрена и малка на тротоара посивяла. Усещам се отчаяна и жалка и сякаш никога не съм мечтала... " Неприятно е когато се чувстваш по този начин, отчаяна.Какво ли е станало в живота , за да се чувстваш така.В този момент разбираш,кои са ти приятелите и кои наистина ги е грижа за теб.Именно в такива моменти ние научаваме важни уроци за живота и продължава още по силни и уверени.Явно това е някаква дупка, в която изпадаме през определен период от време.Пишеш много добре,не спирай да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  7. "Душата ми съсухрена и малка
    лежи на тротоара посивяла.
    Усещам се отчаяна и жалка
    и сякаш никога не съм мечтала... "ех колко силни и вдъхновяващи стихове.Разчувстваха ме.Много е лошо когато изпаднеш в такава дупка и тогава ни се вижда , че целият свят е мрачен и жесток.Не трябва да допускаме да изпадаме в такива ситуации, каквото и да става да се усмихнем да си кажем, че е за наше добро и да продължим.Както дядо ми ми казва, само на пред и на горе!

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления за добре направеният и подреден блог!Има за всекиго по нещо, а тези силни строфи "Душата ми съсухрена и малка
    лежи на тротоара посивяла.
    Усещам се отчаяна и жалка
    и сякаш никога не съм мечтала... " са много тъжни. Тъжно е да разбереш, че някой е останал без мечти, дори и за малко. Човек е такъв какъвто са неговите мечти, именно те те карат да живееш и да осъществяваш нещата, които искаш да постигнеш.Лежи на тротоара, все едно чака някой да я вземе и да й покаже пътят. Страхотни думи.

    ОтговорИзтриване