Мммм... Отпуска!

Време за мързелуване и отспиване.
Поспаланка съм си, какво да се прави... В работни дни най ми тежи недоспиването... Не ми трябва много - само здравословния здрав осемчасов сън. Но все не остава време! Пусто да опустее, не мога да се изтикам ( Себе си) по-напред в списъка с приоритетите! Не мога или не искам... Знам ли? Може би съм си такава. Ампутиран ми е егоизъмът! Все нещо друго е по-важно от мен! И най интересното е, че ако отделя примерно един ден за себе си и само за себе си, после не ми е гот, а даже ми е някак тегаво... Луда работа!

Една слънчева пейка и книга в обедната почивка

От няколко дни го практикувам и ми се отразява прекрасно. Вместо да обикалям 1 час с колежката(с която уж почивайки - пак за работа си говорим) и да седна някъде да се налапам като патка, от което да се почувствам в крайна сметка още по-уморена и да ми се доспи дори, прилагам нова стратегия!
Намирам си някоя пейчица, разгръщам си книжката (в момента взета на заем от сестра ми. Благодаря за което!) и за час се откъсвам от света. Резултатът е много ползотворен! Никога преди не съм се връщала слеобед на работа, заредена с толкова енергия...
Горещо го препоръчвам на всички!

Животът е прекрасен, когато си на 4 години

Животните в зоологическата градина са затворени в "Глетки", къщите се строят от "Духли" и ходиш с мама да караш тротинетката си на "Футболището"...
И това не е всичко...

Бебета и бременни коремчета!

Днес не знам защо съм вдъхновена бебешката гвардия, която се разраства въпреки кризата! Във фирмата, където работя вече имаме две бебочета и още четири на път...(Рисковете на многобройния, млад и предимно женски персонал - какво да се прави! :) ) Освен това наскоро се видях с бившата си шефка, която също е бременна и то с близнаци ( Да са й живи и здрави)...
Защо точно днес се сетих да пиша за това ли? Ами поредната жена със закръглено коремче! Една непозната, с която мисля скоро ще започнем и да се поздравяваме, защото всяка сутрин се разминаваме докато вървя от спирката към офиса... :) А чак днес ми направи впечатление, че коремчето й е започнало да издува блузката... Не се сдържах и й се усмихнах. Тя ме погледна странно, но също отговори с усмивка.
Бебетата са хубаво нещо! Ако не бях толкова притеснена за финансите, сигурно вече щях да имам второ дете, но все още не мога да се реша!
Но това не ми пречи да спочелям чуждите радости... Да са им живи и здрави и много непослушни дечицата на всички! И за бога хора - раждайте! Всеки трябва да се отчете поне по веднъж! Поне аз така смятам.
Което ми напомня философията на един далечен мой роднина:
"Планирам да имам три деца - едно да замести мен, едно да замести жената и едно - за да има положителен прираст!"

Коледааааа (май се повтарям)

Във Варна започнаха да монтират коледната украса по главните улици. ( Не говоря за големите звезди пред катедралата, които не са сваляни от поне три години...) Вчера докато се прибирах с автобуса по булевард Владислав, вече светеха. Стана ми едно такова коледно... И усмихнато. До толкова, че като се прибрах в къщи започнах да си изрязвам хартиени снежинки за украса. Е, още не съм ги налепила ( да си призная малко ме е срам от началото на Ноември да накича къщата)... Но е близооооооо.

Детство мое, реално и вълшебно...

Поемам щафетата - какво да се прави...
Какво да добавя?Защото аз наистина трябва да добавям... :Р Медвен е за мен даже повече, отколкото е за Zlatina. Аз и до ден днешен не мога без Медвен. Изпитвам направо болезнена нужда да съм там и се старая, ако нямам възможност за по-дълга почивка да се отбивам поне за 2-3 дни в годината.
А що се отнася до спомените - ами... безкрайно много са.
Понеже съм си чревоугодник ще започна с гастрономичните...
За начало:Бонбоните "Лакта" - ех, какви бонбони "Лакта" имаше едно време...Тия дето ги продават сега в найлоново пликче с надпис "Лакта" не струват! После Бозата - ама не в шише от магазина или хлебарницата, а наливна - от сладкарницата в Медвен! Баба имаше една пластмасова тубичка - около 2л., която се ползваше само и единствено за боза. И познайте кой беше отговорникът по покупките... От бозата, та на... Халвата - Тахан Халва в метална консерва. Вярвам всеки на "30 и" си я спомня. Отваряш консервата с отварачка(тогава ги нямаше тия модерните консерви дето се отварят с дърпане) или дори с нож, бъркаш с вилицата и халвата се разточва направо на конци... За вкуса няма да говоря.Следват Пържените картофи - и пак "ама не тия картофи". Не знам някога яли ли сте картофи пържени на открит огън, ако не сте - струва си. Баба ги пържеше в стар почернял чугунен тиган, сложен на пиростѝя в огнището зад къщата. А картофите ставаха направо божествени - хрупкави отвън, мекички отвътре и с невероятен аромат, вероятно просмукал се от пушека от горящите дърва... Ох, потекоха ми лигите(простете)мляс... И пак от кухнята на баба Стефка - бобена яхния (специално за Zlatina : "Има бобова манджа пурт огледалото") Винаги когато отивахме семейно на Медвен баба ни посрещаше с боб! Беше си традиция... И селския хляб... Ох! На какви опашки сме чакали за хляб пред фурната... Баба като ни пратеше за хляб винаги ни поръчваше да купим 1 повече, отколкото е преценила, защото знаеше, че докато се приберем - както си бяхме две невръстни момиченца 1 самун (топъл,дъхав) изчезваше!
Е, стига слюнкоотделяне!
Какво друго ли? Откъде да започна?
Едни от любимите ми играчки бяха хартиените кукли. Със сестра ми сами си ги рисувахме и им правехме дрешки. Когато поотраснахме и майка ни и баба ни (като основен надзирател, когато бяхме на село) ни гласуваха доверието да държим игла, започнахме да шием от парцали дрешки на пластмасовите куклички. Беше ми страшно интересно.
Друго, което си припомням с усмивка е драматизацията(ако мога така да се изразя) по "Антон и Точица". Не веднъж сме обръщали кухненската маса, за да плаваме към далечни морета... И диванът с играчки... На мама кухненският диван е от тези, които под седалката имат ракла. И по времето когато бяхме малки беше пълен с играчки. Подпираха ни го с един сгъваем стол,за да не ни пада капакът на главите и започваше ровене, разхвърляне и игри... Но пък после беше лесно! Като кажат наш`те "Хайде вече да приберете" просто наривахме всичко обратно вътре и готово. :) Чиста работа!
И състезанията по надуване на балони - дали ще са от дъвка Идеал или сапунени... Не едно от тия състезания приключваше (буквално) с напикаване от смях(да ме прощава братовчед ни Мартин)
Това май бяха по-скоро варненски спомени... Медвенските са още повече!
За Синият вир и пръскането на мед няма и аз да разказвам... Имахме люлка(те много се смениха всъщност) на стария орех в задния двор и много обичах да се спотайваме там. Кой на люлката, кой по клоните, да си бъбрим и да гледаме кой минава по пътя... Правехме си торти от кал ( С Пенчето от Дупница) и чакахме по половин час да загрее ламповия телевизор на Ваня, за да гледаме Седморката на Блейк :) , а братовчед ни Владо все ни бесеше куклите по асмата... И тайното "нинджа" скривалище в гората под старите лозя, където се мъчехме да целим дърветата със звездички, изрязани от капачки от буркани и си печахме, или по-скоро опушвахме кремвирши на нескопосан огън от хартия и клечки... И беснеенето в купата сено на чичо Джендо - катерене, пързаляне - после имахме слама където се сетите, а той много се сърдеше ако ни хване...
Но стига толкова... Непрекъснато ми изплуват нови и нови спомени и сигурно мога да пиша до безкрай...

Музикална усмивка...

Тази песничка винаги ме е зареждала с позитивизъм!